Трябва да сте регистриран за да виждате прикачените изображения
На 18 декември 1737 г. в Кремона умира италианският лютиер Антонио Страдивари, считан за най-големия майстор на струнни инструменти в световната история. Латинският вариант на името му – Страдивариус, и до днес се използва като синоним на създадените от него цигулки, виоли и др. Роденият през 1644 г. Антонио учи лютиерския занаят между 1667 г. и 1679 г. при Николо Амати, а през 1680 г. се установява в Кремона и създава своя работилница. Отначало той копира модела на Амати, но скоро прави подобрения и налага собствен стил, което му печели популярност. Сред нововъведенията на Страдивари са различна дебелина на дървото в различни части на инструмента, нова форма на грифа и други части, но може би най-същественото са специфичните смоли и бои, с които той обработва инструментите, за да ги спаси от вредители и същевременно да придаде неповторимия им звук. Върху почти всички инструменти, излезли изпод ръката му, стои надписът Antonius Stradivarius Cremonensis Faciebat Anno... Най-добрите са изработени между 1698 г. и 1725 г., след което качеството видимо спада. Създадените след 1730 г. инструменти носят надписа Sotto la Desciplina d'Antonio Stradivari F. Cremona... и за тях се смята, че са дело на синовете му Омобоно и Франческо. Освен цигулки изпод ръката на Страдивари са излезли и виоли, виолончела, китари и поне една арфа – общо около 1100 инструмента, от които 650 са оцелели до наши дни. Заедно с тези, създадени от Гуарнери дел Гесу, те се считат за най-висококачествените струнни инструменти.
